Той бил беден фермер от Шотландия. Казвал се Флеминг. Един ден, докато извършвал типичната работа, характерна за всяка ферма, той дочул викове за помощ идващи от близкото блато. Захвърлил инструментите си и се затичал с всички сили натам.  Там, затънало до кръста в мръсотия било ужасено момче, крещящо и опитващо се да се освободи от капана, в който било попаднало. Фермерът спасил момчето от най-вероятно бавната и мъчителна смърт, която го очаквала.

На следващия ден, скъпа карета спряла пред фермата на Флеминг. От нея излязъл елегантно облечен благородник, който се представил като баща на момчето, което фермерът бил спасил.
„Искам да ти се отблагодаря“ – казал благородникът. „Ти спаси живота на сина ми!“
„Не, аз не мога да приема пари за това, което съм направил“ – отвърнал Флеминг, отхвърляйки предложението.

В това време пред вратата излязъл и собственият син на фермера.
„Това твоят син ли е?“ – попитал пак благородникът.
„Да!“ – с гордост отговорил фермера.
„Тогава нека ти предложа сделка. Нека го взема с мен и му дам добро образование. Ако синът поне малко прилича на баща си, тогава той ще стане мъж, с който ще бъдеш изключително горд!“
И точно това направил.




След време синът на Флеминг завършил медицинската школа към болницата Света Мария в Лондон. Развитието му не спряло до там. Той е световно известен като сър Александър Флеминг – откривателят на пеницилина.

Години след като направил своето откритие, синът на благородника бил повален от пневмония. Как мислите какво го е спасило?

Да, пеницилинът!

Името на благородника е Лорд Рандолф Чърчил. А на сина му – сър Уинстън Чърчил!